Всичко започна преди около две години, когато на чаша бира Даката въздъхна „Ех, как ми се иска да се окъпя в Мъртво море” – наострихме уши и започнахме да го разпитваме как, аджеба, я мисли тая работа. Не знам дали бирата ми е дошла в повече или разказа на Даката е бил особено интригуващ, но смътно си спомням как на края на вечерта му казах „Ми добре”.
Даката е „речен вълк” – пътува по Дунава с някакви железа /според собствените му думи/. Поради спецификата на професията му се виждаме често, когато не е на път и никак – когато е на желязото. Кара мотори от доста време, като за момента най – дълго задържалата се машина при него е един СВХ 550, с който е обиколил България няколко пъти, водил го е в Румъния няколко пъти, катастрофирал е няколко пъти, възстановявал го е няколко пъти и макар да не признава, ясно се усеща тъгата му по него, въпреки, че я предаде в ръцете на едно младо момче, което толкова много го обича, че го държи в апартамента си, когато не кара.
В началото на 2008-ма година на една от редовните сбирки се заприказвахме с Вики и Бойко за намерението им да обиколят Пелопонес или Хърватска през пролетта, като междувременно аз и Ива /моята обична съквартирантка/ получихме покана да се присъединим. След неопределеният отговор „Ми да, може, ама предпочитаме Гърция” разговорите потекоха в друга посока, алкохола продължи да тече в правилната, а веселбата потече нагоре /винаги съм се чудил как нещо може да тече нагоре, но явно в определени моменти на определени места с определени хора всичко е възможно/.
Към средата на Март 2008 Вики се обади с новината, че вече е започнала да изготвя програмата за Гърция и попита кога ще ни бъде най – удобно да проведем мероприятието. Аз леко хлъцнах от изненада и смутолевих нещо от сорта „Ми айде да говоря с Ива и ще ти звънна”. Говорих с Ива – нямало проблем, да уточняваме датите. Уточнихме ги. На чаша бира споделих с Даката ква я мислим, той попита „Може ли и ние”, аз казах „Разбира се” и след провеждането на семинар на участниците в пътуването фиксирахме датите, координирахме действията си и в крайна сметка се получи най – качественото пътуване, което въобще е възможно да съществува.
Гръцкото пътуване го споменавам, щото по време на обиколките ни из Пелопонес Даката също така невинно сподели на Вики и Бойко онова негово желание за къпане в Мъртво море ...
През лятото и есента на 2008 течаха дебати „Йордания или Сицилия”. Ива беше твърдо за Сицилия поради по – краткото пътуване, но в края на 2008-а /ама съвсем в края – на 31.12.2008/ аз, Вики и Бойко взехме окончателното решение да дърпаме към Йордания, за да се окъпем в Мъртво и Червено море. Веднага казахме на Даката, че ще ходим в неговата посока, при което той рече „Добре де, ще ходим. Аз съм готов”.
Подозирам, че за формирането на горното решение повлияха не само субективните нагласи, но и някои промени в мотопарка, които се случиха през 2008-ма – в края на Септември се сдобих с един стегнат В-Стром 1000, а в началото на Ноември Бойко и Вики смъкнаха един експонат от витрината на шоу-рума на „Камор Ауто”... всъщност, тук може би бъркам – май закупуването на такива мотори беше продиктувано от плановете за пътуване ... не знам, вече се омотах окончателно ... както и да е. Даката не изневерява на стила си – като лют почитател на класическите машини той ще язди синьо – белия си Бандит 1200, който закупи два дена преди тръгването ни за Пелопонес през миналата година.
Споделих този наш план във форума на bikerz.bg и Шидера от Варна ми звънна с въпроса „Ще може ли и аз ...” – ма разбира се, че ще може – за хубави хора - винаги.
Петърчо от ЗЕДМОТО си купи някакъв кален Адвенчър 1150 /всъщност, не знам дали го е купил кален, но кален го донесе преди няколко дни в Русе за лек ъпгрейд/ и след новогодишен тест на машината из Мароко също изяви желание да си топне Д-то в прословутото вече Мъртво море, та станахме 5 мотора. Засега ...
Маршрута вече е начертан, фиксирани са датите – 24.04.-10.05.2009, приготовленията текат с пълна сила и се моля всичко да върви с нормалните за такива мероприятия проблеми.
Някой мъдрец беше казал, че очакването на празника е по – хубаво от самия празник – дано успея да разбера дали тази максима ще излезе вярна за конкретното мероприятие.
Даката е „речен вълк” – пътува по Дунава с някакви железа /според собствените му думи/. Поради спецификата на професията му се виждаме често, когато не е на път и никак – когато е на желязото. Кара мотори от доста време, като за момента най – дълго задържалата се машина при него е един СВХ 550, с който е обиколил България няколко пъти, водил го е в Румъния няколко пъти, катастрофирал е няколко пъти, възстановявал го е няколко пъти и макар да не признава, ясно се усеща тъгата му по него, въпреки, че я предаде в ръцете на едно младо момче, което толкова много го обича, че го държи в апартамента си, когато не кара.
В началото на 2008-ма година на една от редовните сбирки се заприказвахме с Вики и Бойко за намерението им да обиколят Пелопонес или Хърватска през пролетта, като междувременно аз и Ива /моята обична съквартирантка/ получихме покана да се присъединим. След неопределеният отговор „Ми да, може, ама предпочитаме Гърция” разговорите потекоха в друга посока, алкохола продължи да тече в правилната, а веселбата потече нагоре /винаги съм се чудил как нещо може да тече нагоре, но явно в определени моменти на определени места с определени хора всичко е възможно/.
Към средата на Март 2008 Вики се обади с новината, че вече е започнала да изготвя програмата за Гърция и попита кога ще ни бъде най – удобно да проведем мероприятието. Аз леко хлъцнах от изненада и смутолевих нещо от сорта „Ми айде да говоря с Ива и ще ти звънна”. Говорих с Ива – нямало проблем, да уточняваме датите. Уточнихме ги. На чаша бира споделих с Даката ква я мислим, той попита „Може ли и ние”, аз казах „Разбира се” и след провеждането на семинар на участниците в пътуването фиксирахме датите, координирахме действията си и в крайна сметка се получи най – качественото пътуване, което въобще е възможно да съществува.
Гръцкото пътуване го споменавам, щото по време на обиколките ни из Пелопонес Даката също така невинно сподели на Вики и Бойко онова негово желание за къпане в Мъртво море ...
През лятото и есента на 2008 течаха дебати „Йордания или Сицилия”. Ива беше твърдо за Сицилия поради по – краткото пътуване, но в края на 2008-а /ама съвсем в края – на 31.12.2008/ аз, Вики и Бойко взехме окончателното решение да дърпаме към Йордания, за да се окъпем в Мъртво и Червено море. Веднага казахме на Даката, че ще ходим в неговата посока, при което той рече „Добре де, ще ходим. Аз съм готов”.
Подозирам, че за формирането на горното решение повлияха не само субективните нагласи, но и някои промени в мотопарка, които се случиха през 2008-ма – в края на Септември се сдобих с един стегнат В-Стром 1000, а в началото на Ноември Бойко и Вики смъкнаха един експонат от витрината на шоу-рума на „Камор Ауто”... всъщност, тук може би бъркам – май закупуването на такива мотори беше продиктувано от плановете за пътуване ... не знам, вече се омотах окончателно ... както и да е. Даката не изневерява на стила си – като лют почитател на класическите машини той ще язди синьо – белия си Бандит 1200, който закупи два дена преди тръгването ни за Пелопонес през миналата година.
Споделих този наш план във форума на bikerz.bg и Шидера от Варна ми звънна с въпроса „Ще може ли и аз ...” – ма разбира се, че ще може – за хубави хора - винаги.
Петърчо от ЗЕДМОТО си купи някакъв кален Адвенчър 1150 /всъщност, не знам дали го е купил кален, но кален го донесе преди няколко дни в Русе за лек ъпгрейд/ и след новогодишен тест на машината из Мароко също изяви желание да си топне Д-то в прословутото вече Мъртво море, та станахме 5 мотора. Засега ...
Маршрута вече е начертан, фиксирани са датите – 24.04.-10.05.2009, приготовленията текат с пълна сила и се моля всичко да върви с нормалните за такива мероприятия проблеми.
Някой мъдрец беше казал, че очакването на празника е по – хубаво от самия празник – дано успея да разбера дали тази максима ще излезе вярна за конкретното мероприятие.


.....бях в Акаба
))
,така и така ще идваш за другите....,само в карнета трябва да добавите и Египет...
Коментар